Аштън започнал в бизнес консултиране за управлението на риска. И също както толкова много инвеститори в стойност, той по-късно се изместил към инвестиране след откриването на Уорън Бъфет. Аштън всъщност е работил в The Motley Fool за известно време, където той усъвършенства уменията си с основите и изработва свой собствен стил на инвестиране.Аштън започнал с по-малко от 1 милион долара, но привлича интереса на Уитни Тилсън ( от хедж фонда T2 Partners ) като инвеститор. Днес той управлява $ 110 милиона.
Аштън харесва концентриран портфейл, но не с изключителна концентрация. Той харесва моделът от 20 акции, и въпреки че прави шортове, той е бичи настроен. Той често държи 20 лонга и 6 - 8 шорта. Обикновено, той избягва цикличните и задлъжнели фирми и предпочита компании, които притежават много кеш и генерират много пари.Прогнозите на мениджъра на хедж фонд често са намерени във възможност сгушена между растежа и стойността. Акциите, в които Аштън обикновено инвестира, не растат достатъчно бързо, за да привлекат инвеститори в растеж, и не са достатъчно евтини за играчите на дълбока стойност. Както казва Аштън, "скучното е красиво."
Следното обобщение е взето от бюлетина The Manual of Ideas.Както интервюто посочва, "През 2008 г., Centaur Value Fund е намалял с 6,9%, побеждавайки 37,1% и 40.0% спадове на S&P 500 и Nasdaq Composite индекси. От създаването си през Август 2002 г. до края на първото тримесечие на 2009, Centaur Value Fund e натрупал 134.6%, след приспадане на таксите и разходите, в сравнение с възвръщаемост от 15,1% за Nasdaq Composite и -0.3% за индекса на S&P 500.Ето някои "откъси" от интервюто :
1 . Аштън се справи добре през 2008 г., не защото той прогнозира какво ще се случи - нещо, относно което той е скептичен, че може да се направи по последователен начин - а защото той е проектирал портфейл, който включва добро управление на риска.
2 . Той поддържа управлението на риска опростено. Например, той ограничава излагането на портфейла на всеки един сегмент, като търговия на дребно, до 20 %. Ако той е в този лимит в даден сектор и той иска да закупи повече, това го принуждава да продаде нещо.
3 . Друго правило за управление на риска е да се ограничи изложението към акции с ограничена ликвидност на не повече от 30 % от портфейла.
4 . Той намира Формулата на Кели за интересна на теоретично ниво, но недостатъчна, когато става въпрос за реалния свят, защото при инвестирането в период на тежък стрес, нивото на корелация между всички класове активи е твърде високо.
5 . Независимо от изложеното по-горе, той вярва в целенасоченият портфейл и обикновено има 50-60 % от портфейла, инвестиран в топ десет на неговите идеи.
6 . Той характеризира стила си като "висока вероятност" за разлика от останалите с големи индивидуални залози.
7 . Аштън понякога използва дългосрочните опции да изгради позиции. Това му дава един вид безвъзмезден заем, който ограничава неговата експозиция. Дори когато той използва опции, той мащабира позицията си, така че той да контролира и същата сума в наличност, както ако е бил с дълга позиция.
8 . Основният критерий за подбор на Аштън е смислен отбив от вътрешната стойност. Той предпочита висококачествени компании, където истинската стойност се увеличава, но той ще се реши и за посредствен бизнес, ако отстъпката е достатъчно голяма.
9 . От към късата страна той търси фирми, които 1 ) изгарят пари в брой, 2 ) имат твърде много дългове за обслужване, 3 ) краткотрайна мода, 4 ) използват прекалено агресивно счетоводство за да преувеличават тяхната истинска икономическа стойност, или 5) са силно надценени.10 . Той генерира идеи чрез компютърни екрани, равносметка за изминалите идеи, браншови изгледи, неговата мрежа от контакти, както и специализирани изследвания, като например The Manual of Ideas.
Няма коментари:
Публикуване на коментар