Управление на риска на портфейлните инвестиции 
Автор Росен Цветков 



“Риск мениджмънт” звучи добре на теория, но малко са тези, които прибягват до този ценен инструмент, когато става на въпрос за личните им финансови дела. Много хора губят средствата си, игнорирайки основните принципи за управление на риска. Основният им проблем е липсата на инвестиционна стратегия, реалистични цели и дисциплина.


Отправната точка за разбиране на управлението на риска е Хари Марковиц и неговата революционна Съвременна портфейлна теория, публикувана за първи път през 1952 година и донесла му по-късно Нобелова награда за икономика. Една от основните точки в СПТ е използването на диверсификация за оптимизиране на портфейла. Марковиц доказва, че разумният инвеститор не просто избира най-добрата компания, в която да инвестира, а извлича изгода от притежаването на диверсифициран портфейл от активи.


За да илюстрираме това, ще прибегнем до един пример. Макар, че той прекалено опростено обяснява теорията на Марковиц, с негова помощ лесно се убеждаваме в ползите от диверсификация. При портфейл, съставен от акциите на две компании, едната, постигаща добри резултати при горещ климат (производител на сладолед), а другата, печелеща повече при студено време (производител на чай), инвеститорът постига стабилна доходност независимо от промените в температурата. Рискът на портфейла е по-нисък от риска присъщ за всяка компания взета отделно.



В примера успяваме да диверсифицираме специфичния за всяка от двете компании риск, чрез комбиниране на двете акции в един портфейл. С увеличаване на броя на акциите в портфейла можем да намалим риска, но само до едно определено ниво. Оставащият риск, наречен “пазарен риск”, не подлежи на диверсифициране. Този риск е причинен от фактори, на които е изложена цялата икономика и е вроден в дадения актив. Такива фактори са войните, политическата нестабилност и икономическата депресия.